Светът е бизнес

Всеки делник от 20:30 часа
Водещ: Ивайло Лаков

Вашингтон и Москва гледат един към друг над Европа

Любомир Кючуков, бивш зам.-външен министър, в "Светът е бизнес", 07.02.2022

21:12 | 7 февруари 2022
Обновен: 12:52 | 8 февруари 2022
Автор: Галина Маринова

Големият геополитически проблем в момента е докъде може да нараства спиралата на конфронтацията, защото на даден етап тази конфронтация и трупането на оръжие има тенденцията да се самодинамизира и има опасност да излезе от контрол. Точно за това сега наблюдаваме политически ажиотаж, защото тази опасност стана много видима. Това каза Любомир Кючуков, директор на Институт по икономика и международни отношения и бивш зам.-външен министър, в предаването "Светът е бизнес" на Bloomberg TV Bulgaria с водещ Ивайло Лаков.

"Всичко това, което се случва в международно отношение, е резултат на продължителни процеси, развивали се през последните 20 години - след първите десет години на международен хаос. След това, в началото на века, Русия и НАТО отново откриха, че са си нужни едни на други като врагове".

След това започна този процес, който наблюдаваме, и който постепенно ескалира. Имахме два паралелни процеса - САЩ утвърждаваха своята доминация в света като единствен полюс след разпадането на двуполюсната система. Русия се опитваше да утвърди своята държавност в рамките на територията на собствената си държава. От едната страна се получиха Афганистан, Ирак, Сирия и т.н., а от другата страна Чечня. Тези два процеса бяха еднопосочни, но се развиваха на различни равнища - едното на глобално, а другото на национално. Те се сблъскаха в постсътетското пространство. От там се родиха Южна Осетия, Абхазия, Крим и Донбас. Точно това в момента наблюдаваме, обясни Кючуков. 

"Това, което става в момента около Украйна, е продължаване на позиционните политически и военни маневри, които са достигнали такова високо ниво на противопоставяне, че рискът те да прерастнат в пряк конфликт е изключително висок. И точно това е причината за тази висока международна активност, която наблюдаваме в момента. За съжаление тя е концентрирана върху това как да се държи конфронтацията под контрол, а не как да се намали". 

Червената линия в подписаната декларация между Русия и Китай е разделението на света на либерални демокрации и авторитарни режими не се приема. Това беше една от основните тези на външнополитическата доктрина на Байдън, откакто той дойде на власт. Именно по тази причина тези страни вече говорят за много тясно сътрудничество, каза още събеседникът. 

"Нещо, което активно се коментира, както в Европа, така и САЩ, е до колко е продуктивна конфронтацията на два фронта". 

Тясното сътрудничество между Китай и Русия за момента не трябва да се възприема като военен съюз. То е политическо, но безспорно включва и сътрудничество в областта на сигурността, каза гостът. "Те вече провеждат съвместни военни маневри, имат сътрудничество и във военното производство". 

"Оформянето на две конфронтационни линии - на САЩ и на НАТО срещу Русия и срещу Китай, неминуемо тласка двете страни към сътрудничество една с друга. Двете страни обаче имаха своите резерви една спрямо друга. Това основно се отнася за Русия, която няма желание да бъде младши партньор в едно сътрудничество с Китай, което се определя от глобалното противопоставяне САЩ - Китай". 

Русия търси равнопоставеност с всички държави в света, не само с Китай. От тази гледна точка, връщайки се към икономическото сътрудничество, зависимостта става взаимна. Но двете държави имат преди всичко взаимни политически интереси, които се опитват да подплатят с бързо развитие на икономическото сътрудничество, добави Кючуков. Той подчерта, че в декларацията е заявено, че и руската, и китайската страна проявяват "разбиране" относно проблемите на сигурността на всяка една от страните.

Относно посещението на Макрон в Москва Любомир Кючуков каза, че Франция "се опитва да поеме активна позиция, да предлага решения извън конфронтацията, да намери своето място, а от там и мястото на Европа, в намиране на решения, както между САЩ и Русия, така и в по-конкретен план - възстановяване на дейността на т.нар. Нормандска четворка по отношение на Украйна". 

"За да говорим, че е изчерпан форматът Нормандска четворка, трябва да има алтернативен, а такъв няма. Нормандската четворка беше формат, който доведе до Минските споразумения". 

Много често в историята, включително и сега, Вашингтон и Москва гледат един към друг над Европа, подчерта събеседникът. 

За посещението на Олаф Шолц в САЩ Кючуков каза, че това е задължителна визита, за да отиде Шолц в Москва. "Срещата трябва да координира и да демонстрира. Да координира позиции и да демонстрира близост в рамките на НАТО". 

"Но когато говорим за слабото звено, въпросът е, че има вече доста сериозно стратегическо разминаване в рамките на НАТО - от една страна с част от европейските съюзници - тук говоря на първо място за Обединеното кралство, а също така за Прибалтика, Полша, Румъния, и Германия, Франция и голяма част от другите Централно и Южноевропейски държави-членки на НАТО. Това, което се случва в момента, е че САЩ пренасочват своя интерес, основно към Индийско-Тихоокеанския регион, където е борбата за глобално лидерство, която ще бъде дългосрочно с Китай". 

Същевременно САЩ се опитва да прехвърли отговорността за възпиране на Русия върху Европа и НАТО, като напрежението остане достатъчно високо, за да не позволи Русия да прехвърли политически и военен ресурс в сътрудничество с Китай. Това е едната страна на нещата, поясни експертът. "Европа не е особено щастлива от това, че на нея се възлагат условията да поддържа това възпиране на Русия, а от друга страна тя не успява да заеме самостоятелна позиция - за това са обвинявани Франция и Германия". 

В българската позиция и решението за допълнително разполагане на войски на НАТО има два ясно различими компонента, каза гостът. "Първият е националната сигурност. Анализът ясно казваше, че в България основните рискове за националната сигурност произтичат от конфронтацията. Там се говореше, че трябва да се търсят пътища за деескалация и за дипломатически решения".

"Втората компонента беше съюзническите отношения с НАТО. България демонстрира своята солидарност с НАТО, като това беше по начина, по който знаем всички. Самостоятелна бойна единица, която да бъде в рамките на България като държава-домакин, с българско командване, с възможност за включване на войски на други държави. Тоест, това да бъде част от НАТО, но да не бъде елемент от допълнителната конфронтация, защото в момента на всяко подобно действие от едната страна, има противоположно действие от другата страна с трупане на оръжия". 

Вижте целия коментар във видеото. 

Всички гости на предаването "Светът е бизнес" може да гледате тук.